Black Swan (2010)

Не съм сигурна защо точно си бях наумила, че този филм ще ме впечатли много и успя, но не по начина, по който се надявах. Очаквах мрачни красиви декори и шизофренични сцени на отчаяние или поне нещо в духа на Suspiria. Вместо това събирането на чифутите налага за пореден път почти цялото психологическо послание на филма да бъде свързано с незадоволени сексуални фантазии и мокри лесбийски сънища. В сценария като цяло няма нищо оригинално, отново крадени и дъвкани от години идеи. Портман е добра обаче, не мога да си кривя душата. Но въпреки баналностите, какво ми хареса в този филм... Балетните сцени. Музиката. Грима. Края. Не бях гледала толкова красив филмов край от години, предизвика в мен някакви емоции, каквито вероятно Twilight в 12 годишните. Сигурно защото не съм запозната с балета, и като цяло не съм особено "арт" и чак сега нещо толкова популярно като Лебедово езеро ми прави впечатление.