Този филм надмина най-смелите ми очаквания за неадекватност и безумие. Обичам Ардженто и Opera е красив и артистичен, но сюжета, безмозъчната актьорска игра и най-вече саундтрака могат да докарат херния на всеки, който претендира, че харесва "интелигентно кино". В моментите с псевдо-напрежение за фон звучи някаква пошла хевария, диалозите... Е, пример: "Пред вратата има маниак, ще викам, и ти можеш да викаш, нали си оперна певица!" Или майка към детето си: "Отвратителна си!", детето: "И ти си отвратителна, винаги си гола!" Понеже изобщо не искам да започвам да обсъждам сюжета (от който не се разбра НИЩО), само ще дам съвет на всяка млада дама, която е нападната от фен-психопат в къщата си. Първото, което трябва да направи е да хвърли възглавница през прозореца. След това да надъни стерео уредбата до дупка и да изчака от вентилационната шахта (!) да се появи напълно непознато чаве, за да я спаси. Еми...
10.19.2010
Opera (1987)
Публикувано от Shiva в 8:20
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар