The Stendhal Syndrome (1996)

Искам да копирам неграмотното, но иначе забавно написано резюме от Замунда, защото много ме трогна. С леки корекции.

"Ако изкуството можеше да убива-то би изглеждало така... Естествено някои хора не могат да разберат, че изкуството иска жертви...
Азия Ардженто (Ана) е полицейски детектив, разследващ сериен убиец и изнасилвач. Последната жертва е отвлечена в голяма галерия и Ана отива на мястото. Там, докато наблюдава една картина, тя става жертва на изключително рядък феномен - синдромът Стендал - реакция спрямо форма на изкуство, която води до халюцинация, дизориентация и загуба на съзнание. Ардженто - майстор на зверската бруталност и шашващите движения на камерата, изтисква всичко, което може от дъщеря си, която в този филм прави една от най-силните си роли. Психическото състояние на Ана и обсебеността й от убиеца рефлектират върху вътрешните й визии и пораждат страха, че визуалното съвършенство на изкуството поражда контрасъстояния в човека, водещи до зверски състояния и сексуално насилие.
Насилието отново е брутално, безпрекусловно, неминуемо - в един от монументалните кадри в историята на жанра камерата проследява куршума, проникващ като фалос в главата на жертвата, движението му вътре в черепната кутия, и преминаването му извън нея.
От всички филми на Ардженто, изпълнени с изключителен стерилитет и асимпатия към женската раса като цяло, в този зрителят достига най-близко до героинята, в голяма част заради зашеметяващото изпълнение на Азия.
Ардженто понесе много критики заради продължителната сцена, в която е заснел изнасилването на собствената си дъщеря. Тя е мъчителна, брутална, крехката Азия определено изпитва болка, а безмилостната камера проследява всички етапи на безмилостния акт, докато тя се мъчи. След самия акт камерата проследява душевната й и физическата й агония бавно, също толкова мъчително.
Това е единственият филм на Ардженто в който майсторът се концентрира върху ефекта от насилието, отколкото към самото насилие."

Определено не съм усетила тези емоции при гледането, но филмът като цяло е типично красив по Арджентовски. Галерията Уфиций, с платната на Ботичели и Караваджо, Азия и интересния сюжет го правят класика.