Dard Divorce (2007)

Стига вече драми, романтични драми, исторически драми.
Back to the basics.
И не с кой да е, а с гуруто ми Олаф Итенбах.

Man Bites Dog (1992)

КУЛТКУЛТКУЛТКУЛТКУЛТ!

High Planes Invaders (2009)

Ето и аграрна версия на Война на световете. За всеки, който ме познава е ясно, защо съм си причинила това, но е за гледане от хора, които имат някакво достойнство.

After Life (2009)

Красив и муден филм, който оставя някакъв горчив вкус в устата и спомен за контрастни цветове и блясък на хирургически инструменти. Много ме впечатли.

Leviathan (1989)

The Thing + Alien. Кеф.

Splice (2009)

Това не е хорър, а още една американска морална поучителна притча. Истинското действие се развива в последните 5 минути, предвидимо и зле направено. Единственото, което е много сполучливо във филма, всъщност е пичицата, която според мен изглежда много оригинално. Да се чуди човек кое е inter-species секс - с нея или с Ейдриън Броуди. Спорно.
Чакаме Hisss на Джени Линч.

The Notebook (2004)

Frostbitten (2003)

Dead Snow с вампири.

The Lost Boys (1987)

Един от най-безумните филми с вампири от миналия век! Сцепващ хилеж, рус сексапил от Кийфър Съдърланд и много, много детски спомени.

Franklyn (2008)

Абсолютен пълнометражен шедьовър! Директно влиза в топа ми за най-бизар и красиви филми, които съм гледала. Преплитащи се сюжетни линии, напълно откачени персонажи, уникални декори и красив финал. С извод - всичко е съдбовно. Много съм впечатлена.

Of Mice And Men (1992)

Ревах.
John Malkovich <3

The Stendhal Syndrome (1996)

Искам да копирам неграмотното, но иначе забавно написано резюме от Замунда, защото много ме трогна. С леки корекции.

"Ако изкуството можеше да убива-то би изглеждало така... Естествено някои хора не могат да разберат, че изкуството иска жертви...
Азия Ардженто (Ана) е полицейски детектив, разследващ сериен убиец и изнасилвач. Последната жертва е отвлечена в голяма галерия и Ана отива на мястото. Там, докато наблюдава една картина, тя става жертва на изключително рядък феномен - синдромът Стендал - реакция спрямо форма на изкуство, която води до халюцинация, дизориентация и загуба на съзнание. Ардженто - майстор на зверската бруталност и шашващите движения на камерата, изтисква всичко, което може от дъщеря си, която в този филм прави една от най-силните си роли. Психическото състояние на Ана и обсебеността й от убиеца рефлектират върху вътрешните й визии и пораждат страха, че визуалното съвършенство на изкуството поражда контрасъстояния в човека, водещи до зверски състояния и сексуално насилие.
Насилието отново е брутално, безпрекусловно, неминуемо - в един от монументалните кадри в историята на жанра камерата проследява куршума, проникващ като фалос в главата на жертвата, движението му вътре в черепната кутия, и преминаването му извън нея.
От всички филми на Ардженто, изпълнени с изключителен стерилитет и асимпатия към женската раса като цяло, в този зрителят достига най-близко до героинята, в голяма част заради зашеметяващото изпълнение на Азия.
Ардженто понесе много критики заради продължителната сцена, в която е заснел изнасилването на собствената си дъщеря. Тя е мъчителна, брутална, крехката Азия определено изпитва болка, а безмилостната камера проследява всички етапи на безмилостния акт, докато тя се мъчи. След самия акт камерата проследява душевната й и физическата й агония бавно, също толкова мъчително.
Това е единственият филм на Ардженто в който майсторът се концентрира върху ефекта от насилието, отколкото към самото насилие."

Определено не съм усетила тези емоции при гледането, но филмът като цяло е типично красив по Арджентовски. Галерията Уфиций, с платната на Ботичели и Караваджо, Азия и интересния сюжет го правят класика.

Repo Men (2010)

Приятен и забавен, в стила на Surrogates, филма не предлага нищо невероятно оригинално, но и Джъд Лоу е достатъчен.

The Clash Of The Titans (2010)

Кои бяха титаните и какъв clash - никой не разбра. Аз пък си гледах Ралф.

Bi-Mong / Dream (2008)

Mystic River (2003)

Мнението ми за Шон Пен започва да се променя и той леко почва да ми се издига в очите. Хубав филм, от мъжките.

Boxing Helena (1993)

Никога не ми омръзва, гледам го поне веднъж годишно. Красив.

The Blob (1988)

Вечна класика от режисьора на Маската! Всеки път ме забавлява, а Кевин Дилън е секс!

La herencia Valdemar (2010)

Инфантилен, но приятен, с разсмиващото участие на персонажи като Алистър Кроули, Брам Стоукър и (!!!) Лизи Бордън :D Освен тях има и много забавни препратки към Лъвкрафт (както и уж самият той) - като Дънуич например. Интересно измислено, но за деца.

Vertige (High Lane) (2009)

Още едно ударно заглавие от приливната вълна на френски нови хоръри. Нещо средно между Timber Falls и Hills Have Eyes, не изключителен, но се гледа с кеф.

The Company Of Wolves (1984)

Ликантропска версия на Червената шапчица, с красиви декори, но много детска и тъпа.

Les enfants du siecle (1999)

Биографичен филм за част от живота на Жорж Санд и връзката й с друг писател. Скучноват и муден, не ми хареса особено.