Necromentia (2009)

Страхотни постери! Тъп филм. Пак някакъв опит за нещо, което трябва да бъде болно и зловещо, както винаги с влияния от Saw, но този път и от Hellraiser. Издържах го докрай, защото наистина за мен атмосферата беше много добре барната, стилово и цветово. Но за съжаление това не е достатъчно, за да бъде филма добър. Смешни абсурдни диалози, некадърни актьори и никакъв бюджет, но имаше красиви сцени.

The Shining (miniseries) (1997)

Хареса ми много повече от версията на Кубрик! Защо? Първо (и най-важно), докато Кубрик се опитва по чифутски да направи филм, в който да има леки стряскания и брадва, тези минисерии се придържат към истинския сюжет на книгата. Второ, абсолютно ВСИЧКО изглежда така, както би си го представил читателя - актьорите са чудесни, хотелът, стаите. Малко се очудих, че ги няма близначките - великата култова сцена. Вече не помня книгата добре, но съм почти сигурна, че нищо друго не е променено. И брадвата, за щастие я няма - вместо нея Джак Торънс размахва чукчето за крикет, което е важна част от идеята на романа.
И да, Джак Никълсън е виновен за това филмът на Кубрик да стане далеч по-хитов, но и този Джак Торънс си го бива:

The Crazies (2010)

Клише, но става за убиване на времето и поне не дразни. Не съм гледала оригинала на Ромеро.

6/10

The Final (2010)

Исусе.

-1/10

Stephen King's It (1990)

Това, което харесвам най-много във филма са детайлите. Цвета на дъждобрана на Джорджи, оранжевите помпони, точните цитати, правят кефа на всеки фен. Нормално, много моменти от книгата са променени или изобщо ги няма, за да може все пак сюжета да бъде екранизиран и разбран от тези, които не са чели романа. А те са тъпаци. Смятам, че промените са много добре направени и вплетени в сюжета, без да го развалят и без да дразнят. Ако филмът имаше някое друго разчленено и полу-изядено хлапе, по-добри актьори и малко атмосфера, щеше да бъде просто ВЕЛИК. Годината на направата му не е виновна, просто това все пак е телевизионен филм. Е, може би все пак римейка ще бъде осъществен скоро. Сега, малко подробности:
- Главните герои са много добре пресъздадени. Плямпалото Ричи (кой по-добре би се справил от Сет Грийн), малкия крехък Еди, пикливия чифут Стан (който, между другото изглежда най-добре от всички, а и е описан така в книгата)... Хенри Бауърс, Виктор Крис и Бълвоча - точно каквито трябва да бъдат. Е, винаги съм мислела, че Виктор е секса, но във филма като че ли Бауърс доста го измества.



- 27 години по-късно майката на Еди е мъртва, той живее с жена си, много напомняща на нея. И двете са дебелани. Във филма Еди все още живее с майка си, и ако бяха подбарали образа й от книгата, щеше да има голям ефект.
- Когато смятат, че са убили То като деца, Стан е този, който кара всички да се закълнат, че ще се върнат. Във филма е Бил. Така много се обезсмисля самоубийството на Стан.
- Пущинака е перфектен.
- Секса в каналите, естествено, липсва. Трудно би бил разбран от хора, които през 90те са се насирали от страх от пластелинения паяк накрая. Въпреки това, моментът е ключов.
- Във филма Том Рогън изобщо не отива в Дери.
- В хотела Бевърли се чука с Бил - тръпка, която трябва да бъде изживяна. Във филма курвата директно се мята на Бен.
- Незнайно защо в IMDB пише, че Патрик Хокстетър съществува като герой, само че изобщо не се споменава нищо за него. Нито пък за смъртта му.
- Ритуалът ЧЮД няма как да бъде пресъздаден на лента. Точно затова сцените в каналите са толкова покъртително тъпи и осират всякакво останало впечатление.
Има поне още 50 неща, които се разминават с оригинала, или просто са малоумни, но бих обяснявала за тях по-подробно пред някой фанатизиран фен. Сега няма смисъл, няма да помня филма скоро. Като спомените на героите, и моите спомени за телевизионни филми от 90те бързо избледяват :D

Чакам си римейка!!!

1st season.

It.

"Станли искаше да имат деца. Тя също искаше да имат деца. По този въпрос нямаха спорове, както нямаха спорове по пристрастието си към филмите на Уди Алън, по сравнително редовните посещения в синагогата, по политическите си убеждения, по отвращението към марихуаната и стотици други важни и маловажни въпроси. В Трейнър имаха свободна стая, която бяха разделили на две. Отляво Станли си имаше бюро за работа и кресло за четене; отдясно Пати си имаше шевна машина и масичка за пасианси. Имаха споразумение за тази стая толкова твърдо споразумение, че рядко говореха за него, то просто съществуваше и бе част от тях като носовете им или брачните халки. Един ден тази стая щеше да принадлежи на Анди или Джени. Но къде беше детето? Шевната машина, кошниците с платове, масичката за пасианси, бюрото и креслото — всички предмети стояха непоклатимо и сякаш месец след месец заздравяваха връзката с отредените им места, подчертавайки все по-отчетливо законното си право да бъдат тук. Поне така й се струваше, макар че нито веднъж не успя да избистри мисълта докрай; също като думата порнографски, тази представа бе нещо, което танцуваше нейде досами границата на изразните способности. Но си спомняше как веднъж по време на цикъла отвори шкафчето под мивката, за да вземе превръзка; спомняше си как видя кутията с дамски превръзки и си помисли, че тя сякаш самодоволно се подсмива: Здрасти, Пати! Ние сме твоите деца. Ние сме единствените деца, които ще имаш, и сме гладни. Нахрани ни. Нахрани ни с кръв."


"Може би, помисли той, изобщо не съществуват добри и лоши приятели… може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях винаги си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."

"...но Аз съм вечно. Аз съм Онуй що поглъща светове."