Art Of The Devil 3 (2008)

Това вече е нещо друго, определено предложи гледки за окото. Пропуснах втората част, но ще наваксам.

Kidnapped (2010)

Този филм е толкова тежък за гледане, че на моменти ми избиваше студена пот. Това ми се случва изключително рядко при гледане на каквото и да било. Не бих казала, че е чак толкова напрегнат, сцени на насилие или гор почти липсват. Всичко се дължи на факта, че е безумно, тотално реалистичен. Час и нещо успяха да ме разтърсят така както много други ленти от подобен характер не успяха - като нагледен пример е непоносимо тъпият The Strangers. Предполагам, защото продукцията е испанска.

Scream 4 (2011)

Може да се говори много за това какво се случва със старите режисьори тези дни, новото отвратителни кино и т.н. Вместо да рискува да се изложи, както направиха доста добри иначе имена в индустрията, Уес Крейвън залага на иронизирането и пародирането на съвременното кино и хорър жанр + самия себе си. Цялата лента изглежда като обръщение към тези, които са се раждали, когато е излязъл първия Scream - опитва се да им покаже какви точно дивотии се гледат в последните години. Не липсват и класическите мотиви, които могат да трогнат всеки от старите фенове; другият трогателен елемент е възрастта на любимите ни герои. Пародирането на цялата поредица много спасява положението - ако това беше с претенции да бъде по-сериозен филм, щеше да е пълен провал. Не-се-правят-продължения-на-култови-класики-10-години-по-късно.

The Hole (2009)

Защо го направих? Незнам. Надявах се, че ще се окаже нещо като The Gate със Стивън Дорф, който ме посираше като дете. Трябва да го дръпна пак. Но, ако някой изобщо чете това - не си го причинявай!

Art Of The Devil (2004)

Години наред се колебаех да гледам ли поредицата изобщо, и накрая се прежалих, най-вече заради красивите постери. Които определено са подвеждащи. Възможно е втората и трета част да са по-поносими, иначе изобщо не бих си правила труда.

Deliverance (1972)

Малко се разкъсвам. От една страна филмът ми беше скучен, без кой знае какво действие и финал. От друга страна осъзнавам, че годината е 1972ра, искам фистинг от Бърт Рейнълдс и природните сцени са ужасно красиви. При всички положения филмът трябва да бъде ценен от всички фенове на експлоътейшъна и от любителите на класиките изобщо.

Hunger (2009)

Постерът казва всичко за филма - този път група непознати са заключени с цел да се самоизядат. Такъв тип филми се правят трудно, особено, когато претендират да бъдат психологически, и незнам защо всеки втори глупак с малко пари решава, че може да снима такива. Гледа се мъчително бавно, най-вече заради нереализма и липсата на какъвто и да било сюжет. Поне да беше френски - тогава щеше да му е простено.

Chaos (2005)

"Вероятно най-бруталният филм правен някога, Хаос е предупредителна история за две тинейджърки, който поемат по път, осеян с неприятности. Две момичета, дирейки малко екстази докато се забавляват, тръгват след млад мъж към къща, където дебне терор и ужас. На това място банда от углавни престъпници хващат и измъчват момичетата въвеждайки ги в кошмар от насилие..."

Как да не се изкуши човек? От години се каня да го гледам и все забравям. А спокойно можех да си спестя този час и нещо. "Най-бруталният" филм на планетата се оказа безсрамна кражба от The Last House On The Left до самият си край. Сцените с насилие, които почти липсваха, бяха досадно скучни и нереалистични (в унисон с диалозите и тотално неадекватните последни минути, които ме докараха до истеричен смях). Това само доказва, че претенциите един филм да е насилствен или "тежък" за гледане само правят реклама за масата народ, който уж много се възмущава от подобни гледки.

Source Code (2011)

Разбира се, филмът се оказа под очакванията. Модерната идея за манипулиране на времето/ровене в съзнанието в комбинация с Джейк е сигурен блокбъстър сред феновете на Inception и новото поколение "екшъни". Всичко обаче е толкова наивно и нереалистично, че бързо омръзва ако не са намесени приемливи ефекти. Мисля, че в този случай Джейк спасява доста положението, но това не е достатъчно, за да си пусна някога филма за втори път.
п.п. Пуснах сълза на края, но мисля, че това се дължи на преяждането със сладко, а не на пословичната ми чувствителност.

Amusement (2008)

Обнадежди ме постера, който деликатно намеква за клоуни със сатъри и хвърчащи гумени глави. Уви, и този филм ужасно напомня на историики от Разкази от криптата, но пък с красиви декори и дози забава. Дори ми хареса.

The Tunnel (2011)

Вероятно най-добре пипнатата фейк документалка, която съм гледала изобщо, пример за това как се прави подобен филм без никакъв бюджет. Подтискащо изоставено място за снимки + добри актьори и воала! На моменти забравях, че не гледам истински документални кадри, което се постига много трудно в този жанр (единственото подобно усещане за реализъм присъства в REC). Браво на австралийците, че са пуснали филмчето си безплатно за теглене!

Lady Blood (2008)

Безумно отегчително, безсмислено продължение на Baby Blood - пичката е с все същата огромна коса, цици и разстояние между зъбите. За съжаление нито мижавите гор сцени, нито атмосферата се доближават до първия филм.

Cyrus: Mind Of A Serial Killer (2010)

Не знам дали това произведение е с претенции да бъде сериозен филм, но аз имах чувството, че гледам историйка от Зоната на здрача или Creepshow. За сметка на това преоткрих новата си мъжка зарибявка - Brian Krause.

Quarantine 2: Terminal (2011)

Добре, че евреите не са се хванали да правят римейк на REC 2, а продължават сюжета по различен начин, така, че да не излагат испанския филм с абсурдите си. Действието се развива уж паралелно с това от първата част - чудили са се какво да измислят, и просто са показали как заразата се разпространява. Почти никакви ефекти и смепни сцени - американците толкова си могат. Този път филмът не е заснет като фалшива документалка, а за да се добави и нещо, което палаво да подсеща зрителя, че всъщност трябва да гледа "риалити", към края отново неадекватно се намесват сцени с камера за нощно виждане, но този път (май) с топлинен сензор. Аман.

Turistas (2006)

Този път групата младежи не изчезва изядена от горски канибали или семейство изроди и не е преследвана от маниаци с разнообразен оръжеен инвентар. Сега наред са бразилци, които дебнат безумно малоумни разгонени туристи, за да дарят органите им на бедни, миризливи циганчета. Филмът в никакъв случай не е хорър, както е определян по незнайни причини, а е поносим трилър.

Stake Land (2010)

Апокалипсис с вампири за разнообразие; стандартен, безсюжетен сървайвъл. Идеален за убиване на времето.

The Ward (2010)

Всъщност филмът е тъповат, скучен и банален, но Карпентър пак е завъртял нещата така, че да направи дори от тази изтъркана тема нещо приятно за гледане. Вероятно ако The Ward беше излязъл по време на пиковия му период - към края на 90те, щеше да е особено ценен в момента.