The Task (2010)

За съжаление крийпи постерът няма нищо общо със сюжета на това нискобюджетно фликче и подмамва наивни хора, оплакващи се от липса на филми, като мен, да си го пуснат. Моля, не повтаряйте моята грешка.

The Girl Who Played With Fire (2009)

Продължавам.

The Girl With The Dragon Tattoo (2009)

Крайно против римейковете съм, особено на нови филми, особено на чужди филми, особено на ДОБРИ филми. Не мога да отрека обаче, че този пищи да бъде режисиран от Финчър и съм напълно сигурна, че няма да разочарова никой - интересен, красив, с мега яка пичка, която череповидната Руни Мара няма как да замести. Ще видим. И понеже ми беше кеф да го гледам, ще придърпам и другите два.

Escape From New York (1981)

Вечен.

The Amityville Haunting (2011)

Нещо не съм в настроение за мокументалки, но нали е Амитивил... Изгледах единствено последните 10 минути без да превъртам, настръхнах леко, и след това ми се догледаха класическите филми.

Bag Of Bones (2011)

Всеизвестен факт е, че филмите по книги масово не струват, а да се екранизира Кинг е трудна задача. Мога спокойно да нарека Bag Of Bones една от най-лошите екранизации, които съм гледала, като главната причина важи за всеки друг филм - те могат да пресъздадат единствено и само "цялостната картина". В този случай се е получила някаква инфантилна приказка с евтини ефекти и още по-евтина актьорска игра (с изключение на любимата ми Мелиса Джордж), като това сигурно прави много лошо впечатление у хората, които не са запознати с творчеството на писателя и в частност с тази творба. Добре, че успях да я прочета преди да гледам тричасовия рев на Пиърс Броснън, който през целия филм се разхожда объркан и с изтезано изражение на човек, който е загубил любимата си вила в Малибу на покер.

Big Trouble In Little China (1986)

Всичко - от постера до ефектите, сюжета и диалозите във филма е пълна гавра, напомняща поразително на закъснелият с 20 години Kung Pow. Карпентър си знае работата.

Breakdown (1997)

Излишно е да казвам, че вече не ги правят такива.

The Silent House (2010)

Едно от новогодишните ми обещания беше да започна отново да гледам филми редовно, че и да се пробвам да им правя кратки ревюта, за себе си. И ето, че започвам годината със заглавие от Уругвай (?!?), което американците са надушили въпреки, че още е топло-топло, римейкът вече е факт. Не съм сигурна обаче какво точно има за американизиране. Цял час изплашена пикла се разхожда със съмнтелен източник на светлина в ръка из призрачна къща, като флегматичното действие явно е с цел да държи на нокти зрителя. Мен обаче трудно ме задържа дори будна, като пръст в това имат щурците, свиркащи поспаливо на заден фон през целия филм. Разбира се, развръзката е през последните 10-15 минути, като "неочакваният" край би бил интересен и дори оригинален з ахора, които не гледат много хоръри, че дори и кино въобще. Въпреки всичко обаче, лентата е за предпочитане пред страшно много други бози, включително и популярни - може би заради чара си на "европейски" - незнайно защо така се наричат всички филми, които не са правени в щатите и не са скандинавски.